Отключване на индустриалния потенциал: Как ABB Автоматизация разшири преодоляването на пропастта между информационните технологии и оперативните технологии
Индустриалният свят се променя от твърди, собственически системи към гъвкави, модулни екосистеми. Стефан Басенах, старши вицепрезидент по автоматизационни технологии в ABB, наскоро представи "Разширена автоматизация". Тази програма преосмисля начина, по който компаниите подхождат към обновяването, без да рискуват оперативната стабилност. Докато традиционните разпределени системи за управление (DCS) даваха предимство на надеждността над всичко останало, съвременните пазари изискват много повече. Днес операторите трябва да балансират между непрекъснатата работа, устойчивостта, киберсигурността и бързите цифрови иновации.
Преход от традиционните DCS към модулни екосистеми
В продължение на десетилетия DCS бяха непоклатимата основа на процесните индустрии. Тези системи гарантираха, че химикалите се обработват и енергията тече без прекъсване. Въпреки това, възходът на Индустрия 4.0 разкри значителен недостатък в тези наследствени системи: липса на гъвкавост. Обикновените хардуерни решения често се затрудняваха да интегрират нови IIoT и инструменти за анализ на данни. В резултат много заводи се изправяха пред труден избор между остаряла инфраструктура и рискови, скъпи миграции чрез "изваждане и замяна".
Прилагане на принципа за разделяне на отговорностите
Сърцевината на Разширената автоматизация на ABB е концепция, наречена "Разделяне на отговорностите". Тази архитектура разделя автоматизационната среда на две отделни, но свързани зони. Първо, Контролна среда обработва задачи в реално време, където безопасността и наличността са от първостепенно значение. Второ, Цифрова среда служи като поле за иновации. Там инженерите могат да внедряват изкуствен интелект, предсказуема поддръжка и изчисления на ръба. Тъй като тези слоеве остават отделени, софтуерните обновления в цифровата зона никога не застрашават основните контролни системи.
Защита на наследствените инвестиции чрез постепенно обновяване
Една от най-големите пречки пред автоматизацията на заводите е високата цена на подмяната на хардуера. ABB се справя с това чрез подобряване на съществуващи платформи като System 800xA® и Symphony® Plus. Вместо пълна подмяна, Разширената автоматизация позволява постепенно цифрово внедряване. В резултат дори заводи на десетилетия могат да използват съвременен анализ на производителността, базиран на изкуствен интелект. Този подход максимизира възвръщаемостта на инвестициите (ROI), като същевременно минимизира риска от човешки грешки по време на преходите.
Овластяване на новото поколение инженери, родени с дигиталните технологии
Индустриалната работна сила преживява голяма демографска промяна с оттеглянето на опитните оператори. За да се запълни пропастта в знанията, новите системи трябва да са интуитивни и съвместни. Разширената автоматизация предлага усъвършенствани инструменти за визуализация и подпомагане на решения, които резонират с младите инженери, израснали с дигиталните технологии. Тези инструменти запазват доказаната логика на PLC и DCS слоевете, като същевременно правят данните по-достъпни. По този начин човешкият опит се допълва от технологията, а не се заменя с нея.
Авторска гледна точка: прагматичен път към автономни операции
Според моята оценка, стратегията на ABB отразява зрял поглед върху индустриалната автоматизация. Отдалечаваме се от шума около "пълната цифрова трансформация" към по-прагматични, хибридни модели. Чрез приемането на отворената архитектура NAMUR (NOA), ABB по същество "подготвя завода за бъдещето". Тази модулност не е просто техническа характеристика; тя е бизнес необходимост. Компаниите, които не отделят софтуера от хардуера си, вероятно ще се окажат затворени в скъпи, остарели цикли през следващото десетилетие.
Постигане на цели за устойчивост чрез непрекъснатост на данните
Устойчивостта вече не е опция заради затягащите се световни регулации. Постигането на тези цели изисква тясна връзка между процесното управление и електрическите системи. Разширената автоматизация позволява непрекъснато наблюдение на състоянието и анализ на енергията в реално време в голям мащаб. Тези възможности помагат на ръководителите да откриват загуби и да оптимизират потреблението на ресурси в цялата производствена мрежа. Като поддържат данните свързани и последователни, индустриите най-накрая могат да съгласуват производствените си цели с амбициите за нулеви емисии.
