Осигуряване на бъдещето на индустриалната автоматизация: Стратегически анализ на киберсигурността в оперативните технологии

Границата между научната фантастика и реалността се размива. Кибервойната, която някога беше литературен похват, сега представлява осезаема заплаха за световната критична инфраструктура. С нарастващата взаимосвързаност на индустриалните системи, моделът за сигурност с „въздушна междина“ практически изчезна. Тази промяна изисква стриктно преосмисляне на начина, по който защитаваме гръбнака на съвременното общество.

Вродените рискове в наследените системи за управление

Индустриалната автоматизация разчита на активи с експлоатационен живот, обхващащ десетилетия. Много програмируеми логически контролери (ПЛК) и разпределени системи за управление (РСУ) са проектирани преди киберсигурността да стане основен приоритет. В резултат на това тези наследени системи често липсват основни функции за криптиране или удостоверяване. Освен това разпространението на инструменти за отдалечен достъп е създало нежелани пътища към сърцето на производствената площадка.

Анализ на променящия се индустриален пейзаж на заплахите

Данни от Nozomi Networks подчертават тревожна тенденция за секторно насочване. Производството се очертава като основна жертва, следвано отблизо от енергетиката и комуникациите. Тази промяна показва, че заплахите вече поставят на първо място икономическото нарушаване, а не просто кражбата на данни. Особено тревожна е уязвимостта на Wi-Fi мрежите в индустриална среда. Изследванията показват, че 94% от тези мрежи остават податливи на атаки за деаутентификация, които могат да доведат до пълна загуба на видимост за операторите.

Възходът на напредналите постоянни заплахи (АПЗ)

Държавно спонсорирани групи като Volt Typhoon са преминали отвъд традиционното шпионаж. Тези участници сега се фокусират върху „предварително позициониране“ в критичната инфраструктура за бъдещи нарушения. Последните зловредни програми, като BUSTLEBERM, експлоатират протокола Modbus — стандартен език за много индустриални устройства. Това развитие представлява критично изостряне; хакерите вече не атакуват само компютри, а манипулират физически процеси.

От управление на уязвимостите към стратегическо излагане

Традиционните стратегии за сигурност често се съсредоточават само върху отстраняване на уязвимости с висок рейтинг. Въпреки това, подходът „един размер за всички“ не работи в сложни оперативни технологии (ОТ) среди. Организациите трябва да приемат цялостна рамка за управление на излагането. Този метод приоритизира рисковете въз основа на критичността на актива и потенциалните последици за безопасността. Например, уязвимост в система за безопасност с инструменти (СБИ) изисква по-спешно внимание в сравнение с уязвимост в некритичен мониторингов терминал.

Засилване на безжичната и мрежова защита

Безжичната свързаност осигурява гъвкавост, но въвежда значителни входни точки за нападатели. За да се намалят тези рискове, индустриалните оператори трябва да внедрят защита на управляващите рамки 802.11w. Актуализирането до криптиране WPA3 също е от съществено значение за съвременната фабрична автоматизация. Освен това сегментирането на мрежата остава най-ефективният начин за предотвратяване на странично придвижване от нападател, който вече е пробил периметъра.

Коментар на автора: Човешкият фактор в сигурността на ОТ

Според мен най-голямото препятствие често е културната пропаст между ИТ и ОТ екипите. ИТ приоритизира поверителността на данните, докато ОТ поставя на първо място непрекъснатата работа на системата и безопасността. Преодоляването на тази пропаст не е само техническо предизвикателство; то е управленско. Успешни са компаниите, които третират киберсигурността като основен компонент на оперативното съвършенство, а не като отделен „данък“ за ИТ.

Изграждане на устойчивост чрез експертни партньорства

Защитата на индустриалната инфраструктура вече не е самостоятелно начинание. Стратегическите сътрудничества между производители като Mitsubishi Electric и специалисти по киберсигурност осигуряват многостепенна стратегия за защита в дълбочина. Чрез използване на сертифицирани екипи за реакция при инциденти с продуктова сигурност (PSIRT) и усъвършенствано откриване на аномалии, организациите могат да поддържат непрекъсната работа дори в враждебна цифрова среда.